(The Nightmare (1781) by Henry Fuseli) Причини за появата на тревожни

(The Nightmare (1781) by Henry Fuseli)

Причини за появяването на тревожни сънища

Знаем, че явлението тревога може да се оприличи на „ електрическо поле “, зародило сред позитивния и негативния полюс. Да продължим сравнението. В кондензатора силата се локализира в изолатора, кой­то разделя плаките, т.е. в пространството сред елек­троните. Същото важи и за тревогата, която поняко­га „ акумулира “ големи сили и ги „ кондензира “ в полето сред противоположните чувства. В съня негативните усеща и чувства (омраза, неприязън, незадоволени потребности, неосъществени стремежи и пр.) се демонстрират гладко. Несъзнаваното не го е грижа за „ морала “ и обявява наличието си ребром.

Но тревогата може да се съпостави с деблокираща мощ. Нещо като бараж, повдигнат посред реката. Важни „ дви­жения “ на личността са спънати или възпреш (от мора­ла например). Тук работят могъщи фактори - обич, ом­раза, половост, автономия, независимост. Да взе­мем единствено един образец: майка поставя големи старания, с цел да отгледа и възпита сложното си дете. Грижите за него й лишават всяка персонална независимост и й предизвикват огромни паники. Нормално е да си мисли (повече или по-малко съзнателно): „ Ако го нямаше него, можех да бъда щаст­лива и да разполагам със себе си. “ Нормално е да си го мисли, защото е правилно. Тогава й се явява следният сън (жената е на 32 години):

- Заминавах на отмора с годеника си. Бяхме изос­тавили кученцето си. Беше извънредно от наша страна, а аз говорех на годеника си за Венеция.

От асоциациите на сънувалата се схваща, че в действителност е пътувала с годеника си, по-късно станал неин брачен партньор. Значи тя се връща обратно. Озовава се във времето на сво­бодата и на вероятностите. Напуска актуалната ситуа­ция и „ отхвърля “ да бъде омъжена (= несвободна). Кучен­цето символизира детето й. Но даже насън вътрешната „ цензура “ не разрешава същинското предпочитание. Изпитаното чувство за чудовищност е прекомерно мощно и сънят „ обез­силва “ желанието. Тоест налице е блокиране, бариера. След събуждането си тази майка се бе самоосъдила като най-лошата жена на света... и бе побързала да не помни съня си. Но тревогата оставаше и ден след ден „ ата­куваше “ преградата. Едва когато си даде сметка, че несъзнаваното й е описало обикновено предпочитание - да няма спънки пред свободата си, противопоставяйки го на също по този начин естественото й предпочитание - да отгледа сложното си дете, което обича, майката откри покой.

Сънища за занемаряване

Страхът от занемаряване е един от главните човешки стра­хове. Става дума за съвсем космична тревога. Това е страхът на детето, което по някаква причина е лишено от майка си и се усеща безусловно самичък на света, пре­върнал се в нереално и ужасяващо място. Това е страхът на изгубената в града Виржини, която в съня си се втур­ва към полицията.

Но това е и страхът на детето, чиято майка му споделя „ ядосана съм ти “—нещо, което тя в никакъв случай не трябва да пра­ви. Сърденето се усеща като изоставяне; сред майката и детето се издига „ стена “; връзката е прекъсната; по­явяват се възприятие за виновност и нужда от амнистия на вся­ка цена.                      

У зрелия субект страхът от занемаряване се показва нормално посредством три съществени типа държание:

а) даден човек изпитва прекомерна нужда от при­ятели, „ на които да може да разчита “. Подобна потреб­ност постоянно показва тревога. Тя се демонстрира в тираничност, в предявяване на изключителни права над при­ятелите. У подобен човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича. Приятелят е задължен пос­тоянно да участва, постоянно да е разполагаем. Лич­ността му нормално символизира майката. Подобен човек се подчинява на повелята: „ Не бива да съм самичък, в никакъв случай не трябва да съм самичък, за нищо на света. “ Той стига до такава степен, че кани в дома си който и да е, при каквито и да е условия. Когато споделя „ боязън ме е да остана самичък “, това следва да се преведе по този начин: „ Непрекъснато се багра да не ме изоставят- майка ми, Бог, хората... “ Повтарям: този боязън е в същността си надълбоко човешки. Но той доста се усилва, когато се усещаме лишени от нещо, неспо­собни на нещо, или когато ни се коства, че другите едвам ни търпят или напряко ни отхвърлят...

б) индивидът „ се подсигурява “. От боязън да не бъде изос­тавен в бъдеще, той отхвърля всяка непосредственост в настояще­то. Не желае да се привързва. Отблъсква любовта, при­ятелството, обичта. Разбирай: „ Има ли смисъл? Нищо не е трайно, всичко се проваля, един ден така и така ще ме изоставят. “ Такива персони постоянно са негативно наст­роени, сериозни, нападателни. Нападайки другите, те „ оп­равдават " в личните си очи отхвърли си от всяка афективна връзка.

в) страхът от занемаряване се трансформира в боязън да не изос­тавиш другите. Той е публикуван сред близки хора и това е обяснимо. Подобен човек опълчва на сво­бодата си следното размишление: „ Ако проявя самостоя­телност, даже единствено с цел да отида на кино, ще имам чувст­вото, че занемарявам жена си “ (подразбира се: че изоста­вям майка си). Или: „... че занемарявам брачна половинка си “ (съп­ругът също съставлява майката). Това възприятие е постоянно срещано измежду младите, преди да се оженят. То се показва по този начин: „ За да стана независим и зрял, би трябвало да напусна родителите си и те ще останат сами на света. “ Което постоянно е единствено транспозиция на личния боязън от занемаряване.

Причини за страха от занемаряване

Ситуациите, в които детето бива „ изоставяно “, изобил­стват още от началото на живота. Обикновено това са епизодични и краткотрайни раздели, провокирани от най-нормални условия. Така че съществува много разтеглива граница сред фрустрацията, изпитвана от детето, когато майка му го напуща за известно време (за да отиде на работа например), и чувството за безвъзврат­но занемаряване, което бързо води до дълбока невроза, прид­ружена с тревога. Във втория случай детето, и по-късно възрастният, преглеждат всяка човешка връзка според от опцията за „ занемаряване “. Това е пос­тоянно вътрешно положение - трудно, мъчително... и най-често неосъзнато. Изгражда се мощен комплекс за непълноценност. Не е изключена и появяването на садизъм - аз пострадвам, следова­телно някой би трябвало да заплати за това. Такъв човек не из­разява възприятията си; той изисква другите да отгатват и най-малките му планове, и най-незначителните му усе­щания. А когато напусне собствен другар, твърди, че него са го напуснали. Неврозата, съпроводена от боязън от занемаряване, има многочислени признаци. Да споменем два от тях. Даден човек се усеща релативно сигурен единствено в случай че телефонните номера на болничното заведение, на персоналния доктор, на полицията и прочие са му подръка. Друг се тормози, в случай че кара по странични пътища, където колата му рискува да се повреди. Този боязън от „ механиката “ обаче е единствено опрощение. Всъщност индивидът се бои да не се окаже „ изос­тавен “ на място, където никой не може да му се притече на помощ. Тогава служителят на реда - или автомонтьорът - пред­ставляват Майката,

Неврозата, която се характеризира със боязън от изос­тавяне, мазохизмът и садизмът постоянно са свързани. Като се има поради какъв брой извънредно публикувана е тази невроза, ясно е за какво литературата изобилства от обстановки, в които срещаме „ изоставени “ на всяка стра­ница.

Сред аргументите й можем да споменем следните:

а) прекомерно ранното отблъскване. Но и тук всичко зави­си от афективния климат, обезпечен от майката, както и от личността на детето;

б)  образование, при което майката не обръща дос­татъчно внимание на детето. Тогава то се усеща „ несъ­ществуващо “ и неприлично за интерес. Изоставено. И нищо чудно, откакто казусът е тъкмо подобен!

в) детето е отгледано единствено от майката (бащата е почи­нал например) и има единствено една „ опора “, която му носи сигурност. Дори частичното занемаряване поражда глуха тревога, избиваща от време на време в неконтролируема па­ника.

Още сънища за занемаряване

•Мари сънува, че отива на посетители у доста скъпи свои при­ятели, където обаче среща апатичен и леден банкет. Отчаяна, тя излиза от къщата. Озовава се в някаква голяма низина. Вали сняг. Обръща се и вижда, че светлините на къщата гаснат. Събужда се, обляна в сълзи.

Мари е млада жена, „ изоставена “ от майка си, докол­кото последната просто не й обръщала внимание, не я молела за помощ, не се интересувала от триумфа й в учи­лище, не проверявана бележника й, в никакъв случай не я мъмре­ла, нито наказвала, само че и в нищо не я насърчавала... И доколкото татко й също не забелязвал наличието й. Така че Мари живеела „ приклещена “ сред майка и татко, които усещала като несъществуващи; на процедура била сама на света. Когато я срещнах, отхвърляше всяка връзка от боязън да не я изоставен някой ден. Всъщност сама изоставяше, с цел да не бъде изоставена.

В документите ми попадат доста сънища за изос­тавяне под една или друга форма. Сънуващият или съну­ващата отминават, без някой да спре погледа си върху тях. Или пък на някоя колекция стоят сами в своя ъгъл. Звънят по телефона, само че никой не подвига. Един проси на улицата (= проси обич). Друг влиза в къща, в която няма нито една жена (няма майка); единствено някакъв мъж запла­шително стои на прага. Млада жена сънува, че върви гола по улицата, само че никой не я вижда.

Ще изтъквам най-после фрагмент от едно прелестно стихот­ворение на Аполинер, което добре илюстрира горното:

„ Взех филиз изтравниче в ръката,
че есента умря - добре помни...
Не ще се забележим към този момент на земята.
Ех, този мирис на времето, цветята...
Ще те чакам в други съдбини. “

Избрано от: „ Тълкуване на сънищата “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “, 2015 година
Картина: The Nightmare (1781) by Henry Fuseli; en.wikipedia.org